7 июн. 2008 г., 17:07

копнеж

1.2K 0 10

минута по минута

се разливам

във вечното

несбъднато очакване

и цялата тъга

около мене

взривява се

на режещи парчета

във звуци се разтваря

тишината

и чезне

в тази топла нощ

копнежна

изгарям

а трепереща отслабва

в гърдите ми

последната надежда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога очакването е по-сладко от самото сбъдване...
    Харесах, Герда.
    Поздрав!
  • благодаря ви за посещенията!

    надя ме попрерови тотално, преди да се настани там
  • Никви такива! Ааааа... стихото е толкова добро, че за момент приравних автор и лирически! Много силно, нашта!

    Ave
  • Поздрави, Геви!
  • "в гърдите ми

    последната надежда"

    Надето е намерила чудесно място. Споделям избора й.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...