7.06.2008 г., 17:07

копнеж

1.2K 0 10

минута по минута

се разливам

във вечното

несбъднато очакване

и цялата тъга

около мене

взривява се

на режещи парчета

във звуци се разтваря

тишината

и чезне

в тази топла нощ

копнежна

изгарям

а трепереща отслабва

в гърдите ми

последната надежда

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога очакването е по-сладко от самото сбъдване...
    Харесах, Герда.
    Поздрав!
  • благодаря ви за посещенията!

    надя ме попрерови тотално, преди да се настани там
  • Никви такива! Ааааа... стихото е толкова добро, че за момент приравних автор и лирически! Много силно, нашта!

    Ave
  • Поздрави, Геви!
  • "в гърдите ми

    последната надежда"

    Надето е намерила чудесно място. Споделям избора й.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...