7.06.2008 г., 17:07

копнеж

1.2K 0 10

минута по минута

се разливам

във вечното

несбъднато очакване

и цялата тъга

около мене

взривява се

на режещи парчета

във звуци се разтваря

тишината

и чезне

в тази топла нощ

копнежна

изгарям

а трепереща отслабва

в гърдите ми

последната надежда

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога очакването е по-сладко от самото сбъдване...
    Харесах, Герда.
    Поздрав!
  • благодаря ви за посещенията!

    надя ме попрерови тотално, преди да се настани там
  • Никви такива! Ааааа... стихото е толкова добро, че за момент приравних автор и лирически! Много силно, нашта!

    Ave
  • Поздрави, Геви!
  • "в гърдите ми

    последната надежда"

    Надето е намерила чудесно място. Споделям избора й.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...