6 ago 2007, 21:38

Копнеж

  Poesía
539 0 3
Когато се роди, аз плаках,
защото бях щастлива!
Нали тъй дълго тебе чаках
и цяла от любов преливах!

Когато гледах как растеш,
със гордост се изпълвах!
Ти беше мой осъществен копнеж
и нищо повече не търсех!

Но май животът ми е даден
да страдам и да ме боли.
И взорът ми да дири жаден
все тебе, чедо... през сълзи!

Марияна Дженева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!*
    Съгласна съм с Поли!
  • животът е даден да обичаме...

    няма значение дали обичаш ангел.
  • Марианче , човек трудно намира думи когато е свидетел на подобна болка.Аз съм загубила и двамата си родители и болката е мъчителна , нокогато загубихме малката ни дъщеря - о , това е неуписуемо!И въпреки , че времето минава и имам още две момиченца , болката по Гергана все още ме разпъва на кръст .
    Обличам мислите за нея в бяло
    като магия , и като сълза -
    откъсната от земното и тяло ,
    гори една любов - като звезда !
    Пиши ми!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...