6.08.2007 г., 21:38

Копнеж

536 0 3
Когато се роди, аз плаках,
защото бях щастлива!
Нали тъй дълго тебе чаках
и цяла от любов преливах!

Когато гледах как растеш,
със гордост се изпълвах!
Ти беше мой осъществен копнеж
и нищо повече не търсех!

Но май животът ми е даден
да страдам и да ме боли.
И взорът ми да дири жаден
все тебе, чедо... през сълзи!

Марияна Дженева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!*
    Съгласна съм с Поли!
  • животът е даден да обичаме...

    няма значение дали обичаш ангел.
  • Марианче , човек трудно намира думи когато е свидетел на подобна болка.Аз съм загубила и двамата си родители и болката е мъчителна , нокогато загубихме малката ни дъщеря - о , това е неуписуемо!И въпреки , че времето минава и имам още две момиченца , болката по Гергана все още ме разпъва на кръст .
    Обличам мислите за нея в бяло
    като магия , и като сълза -
    откъсната от земното и тяло ,
    гори една любов - като звезда !
    Пиши ми!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...