jeneva (Марияна Недялкова)
17 0
6.08.2007 г., 21:38 ч.

Копнеж 

  Поезия
399 0 3
Когато се роди, аз плаках,
защото бях щастлива!
Нали тъй дълго тебе чаках
и цяла от любов преливах!

Когато гледах как растеш,
със гордост се изпълвах!
Ти беше мой осъществен копнеж
и нищо повече не търсех!

Но май животът ми е даден
да страдам и да ме боли.
И взорът ми да дири жаден
все тебе, чедо... през сълзи!

Марияна Дженева

© Марияна Недялкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!*
    Съгласна съм с Поли!
  • животът е даден да обичаме...

    няма значение дали обичаш ангел.
  • Марианче , човек трудно намира думи когато е свидетел на подобна болка.Аз съм загубила и двамата си родители и болката е мъчителна , нокогато загубихме малката ни дъщеря - о , това е неуписуемо!И въпреки , че времето минава и имам още две момиченца , болката по Гергана все още ме разпъва на кръст .
    Обличам мислите за нея в бяло
    като магия , и като сълза -
    откъсната от земното и тяло ,
    гори една любов - като звезда !
    Пиши ми!
Предложения
: ??:??