Aug 6, 2007, 9:38 PM

Копнеж

  Poetry
538 0 3
Когато се роди, аз плаках,
защото бях щастлива!
Нали тъй дълго тебе чаках
и цяла от любов преливах!

Когато гледах как растеш,
със гордост се изпълвах!
Ти беше мой осъществен копнеж
и нищо повече не търсех!

Но май животът ми е даден
да страдам и да ме боли.
И взорът ми да дири жаден
все тебе, чедо... през сълзи!

Марияна Дженева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!*
    Съгласна съм с Поли!
  • животът е даден да обичаме...

    няма значение дали обичаш ангел.
  • Марианче , човек трудно намира думи когато е свидетел на подобна болка.Аз съм загубила и двамата си родители и болката е мъчителна , нокогато загубихме малката ни дъщеря - о , това е неуписуемо!И въпреки , че времето минава и имам още две момиченца , болката по Гергана все още ме разпъва на кръст .
    Обличам мислите за нея в бяло
    като магия , и като сълза -
    откъсната от земното и тяло ,
    гори една любов - като звезда !
    Пиши ми!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...