16 jul 2008, 11:16

Копнежна нощ 

  Poesía » Del paisaje
649 0 3
Вертепна, страстна лятна нощ,
вещаеща любов, даряваща наслада...
На слънцето след припека зловещ
припадаха звездите, жадни до копнеж.
Луната – сластен сърп, омаяно косеше
последните надежди за прохлада.
В прегръдката на огъня се гърчеше
небето. Облаците бягаха от ада.
Вертепна нощ... Греховна нощ...
А ласките на вятъра ги няма.

© Дита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??