Копнежна нощ
вещаеща любов, даряваща наслада...
На слънцето след припека зловещ
припадаха звездите, жадни до копнеж.
Луната – сластен сърп, омаяно косеше
последните надежди за прохлада.
В прегръдката на огъня се гърчеше
небето. Облаците бягаха от ада.
Вертепна нощ... Греховна нощ...
А ласките на вятъра ги няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дита Все права защищены