8 feb 2014, 17:54

Копнежно... 

  Poesía » Filosófica
485 0 2

Копнежно...

 

Копнежно сях се с ветровете

и жънах се накъсана във бури.

Съхнала, утолих се в дъждовете

и покълнах в бяло скрежно цвете.

 

Рисувах във сърцето си сълза

загърната във бледа сянка,

разпилях сред пътища една душа

разлята, впръсната  във любовта.

 

Лунно в пътеката си спрях да тъжа,

в мрака забулено тихо и нямо шептя.

Чертая  в същността си обичане,

акварелно... необятното вричане.

 

 

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??