Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете.
Рисувах във сърцето си сълза
загърната във бледа сянка,
разпилях сред пътища една душа
разлята, впръсната във любовта.
Лунно в пътеката си спрях да тъжа,
в мрака забулено тихо и нямо шептя.
Чертая в същността си обичане,
акварелно... необятното вричане.
© Ванина Константинова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
