8 февр. 2014 г., 17:54

Копнежно... 

  Поэзия » Философская
590 0 2
Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете.
Рисувах във сърцето си сълза
загърната във бледа сянка,
разпилях сред пътища една душа
разлята, впръсната във любовта.
Лунно в пътеката си спрях да тъжа,
в мрака забулено тихо и нямо шептя.
Чертая в същността си обичане, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Константинова Все права защищены

Предложения
: ??:??