Копнежно...

8 февр. 2014 г., 17:54

Поэзия » Философская

455 0 2

Копнежно...

Копнежно сях се с ветровете

и жънах се накъсана във бури.

Съхнала, утолих се в дъждовете

и покълнах в бяло скрежно цвете.

Рисувах във сърцето си сълза

загърната във бледа сянка,

разпилях сред пътища една душа

разлята, впръсната във любовта.

Лунно в пътеката си спрях да тъжа,

в мрака забулено тихо и нямо шептя.

Чертая в същността си обичане,

акварелно... необятното вричане.

Emalda (Ванина Константинова)

2014-02-09T12:55:43+02:00

Благодаря ти, Санвали!
Sanvali (Санвали)

2014-02-08T21:42:43+02:00

"разпилях сред пътища една душа
разлята, впръсната във любовта."

Красиво си го казала...

Поздрав, Ванина!