23 jul 2021, 0:41

Коприна

  Poesía
615 1 0

Плетем съдбите си, 

с нишки от коприна, 

скъпоценен плат, 

твърде наранима! 

 

И садим цветя, 

в душевната градина,

те ще разцъфтят, 

с на доброто хлорофила! 

 

Душата обаче, 

от плевел не иска плод,

знае че стойностното,

дава красота на тоз живот! 

 

Времето е симулация 

на целия ни безпорядък, 

семето не го вълнува 

че часовникът тиктака! 

 

Както пъсякът се рони,

неподвластен на стрелката,

за физичните закони,

няма никаква представа. 

 

Той и Буда пръв се светна, 

да живее за момента,

със съзнание надминало,

и бъдеще и минало. 

 

Човекът днес, 

в името на кой прославя, 

и трябва ли религия,

да управлява нашта' вяра? 

 

Бог ни прояви, 

в диапозити, 

на дните минали, 

и бъдещи красиви. 

 

Това, което си,

е част от дълга лента, 

и ти си само миг,  

на вселената фрагмента. 

 

Трудно той откликва, 

но нещем да разбереме, 

щом го викаме не идва,

но е винаги на време!

 

Над животите ни бди, 

нашта' тайна сила скрита, 

и над нашите съдби,

обвити в коприна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Хаджиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...