valerqn (Валентин Хаджиев)

Заливът на кита 🇧🇬

Видях се в лодка на незнаен ден,
без грижи и потъващ до покоя!
Мълчанието люлееше в сатен,
напрегнатите мисли над прибоя.
Брегът на Странджа бе пред мен, ...

valerqn

Poesía » Del paisaje, Otra

2024-09-17T17:03:43+03:00 563 1

Ручей към душата 🇧🇬

Пониква лозето след пухкав дъжд,
събира капките изплакани тогава,
когато в пролетно кълбо се съберат
копринените цикли в небесата!
Разстила се омайваща вода, ...

valerqn

Poesía » Del paisaje, Otra

2024-09-14T13:05:28+03:00 541 1 2

Коприна 🇧🇬

Плетем съдбите си,
с нишки от коприна,
скъпоценен плат,
твърде наранима!
И садим цветя, ...

valerqn

Poesía

2021-07-23T00:41:23+03:00 600 1

Под теб 🇧🇬

Боецът несломен от пътя,
жената със пресъхнали очи,
през разсичаща надгробна мъка
съумява болката да не личи.
Окапалата от пороя къща ...

valerqn

Poesía » Otra

2016-03-19T18:58:55+02:00 987 1

Дзен 🇧🇬

Под смокиня, Гаутама, коленете го болят,
петдесети ден чакайки да се пробуди!
Нирвана, просветление, хайде да благоволят,
че вените и те са зверската подути!
Мантра, дишане, дири истината с двоен зов, ...

valerqn

Poesía » Otra

2016-02-09T21:10:24+02:00 1.3K 1

Естествен подбор 🇧🇬

Homo sapiens, тоз биологичен феномен
и доминиращ вид е тъй учуден,
дали като носител, на божествения ген,
да търси дом извън дома ще е принуден?
Дали ще заживее, като низшия си брат – абориген, ...

valerqn

Poesía » Otra

2016-01-25T19:57:44+02:00 729

На баба 🇧🇬

За баба ми, която спря да грее,
а приживе успяваше да ни сплоти,
от стената с черна лента ни се смее
и на Стария, но всяка гозба му горчи.
За нея ми говори често: „Открих я много млада, ...

valerqn

Poesía » Otra

2015-12-26T20:17:45+02:00 1.4K 3 4

Бунтът на овцата 🇧🇬

Гадният чакал партиен,
кичещ се със лъвска грива,
дето бие се в гърдите -
Кризата със менe мина!
Отсега добре ще спите, ...

valerqn

Poesía » Otra

2015-12-26T19:46:10+02:00 810

Неразбрания септември 🇧🇬

Усещаш ли безмълвния септември?
Присъдата на август бил подписал.
И думите за сбогом са последни,
и от съблазън вече няма смисъл.
Усещаш ли безмълвния септември? ...

valerqn

Poesía » Otra

2015-08-22T20:25:17+03:00 867 1 1

* * * 🇧🇬

Стиховете отдавна са ми чужди!
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди, ...

valerqn

Poesía » De amor

2015-07-30T21:38:32+03:00 894 2

Появи се 🇧🇬

Стиховете отдавна са ми чужди.
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди, ...

valerqn

Poesía » Otra

2015-07-24T21:33:17+03:00 758 1

От нас 🇧🇬

Искаше в мене тя да вникне,
капризничеща в своя първи блян,
с коя от странностите ми да свикне,
да ги извие и премахне, като помитащ ураган.
Но не бе многопластовата ми обвивка, ...

valerqn

Poesía » Otra

2015-07-16T18:10:30+03:00 880 1 2

Силен 🇧🇬

Силен те прави шансът, който пропиляваш,
силен те прави, че на късмета не залагаш,
силен те прави подкрепата, която нямаш,
силен те прави, когато с воля продължаваш,
силен те прави, когато чисто побеждаваш, ...

valerqn

Poesía » Otra

2015-01-18T14:05:09+02:00 1.2K 1

Земята на вечния залез 🇧🇬

Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...

valerqn

Prosa » Otros

2011-01-21T23:37:32+02:00 1.2K 2

Симфония на открито 🇧🇬

Разрошените пристани започват да омръзват...
... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.
Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
поддали от напористите, стихийни мисли, ...

valerqn

Poesía » Versos blancos

2011-01-02T23:27:44+02:00 1.5K 2

Епопея на глупостта – пътят към просветлението 🇧🇬

Човекът с маската образува най-голямата заблуда,
но пък тя все някога се вдига,
и се вижда, щом започне фалшът да прелива,
лицемерната му същност уродлива.
Човекът мускул, серийните птички - ...

valerqn

Poesía » Otra

2010-08-26T15:50:05+03:00 1.6K 1

Като подарък 🇧🇬

Не е нещо определено,
някакви думи нахвърляни, не искам ги свързани,
започвам да мисля, за коeто
и не искам да бъдат прибързани.
Дали да бъде нещо мрачно, тъжно? ...

valerqn

Poesía » De amor

2010-08-25T22:32:58+03:00 1.4K 3

Любов по детски 🇧🇬

Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.
Момичето млъква, момчето стои, ...

valerqn

Poesía » De amor

2010-08-24T19:49:16+03:00 1.7K 3