Плетем съдбите си, 

с нишки от коприна, 

скъпоценен плат, 

твърде наранима! 

И садим цветя, 

в душевната градина,

те ще разцъфтят, 

с на доброто хлорофила! 

Душата обаче, 

от плевел не иска плод,

знае че стойностното,

дава красота на тоз живот! 

Времето е симулация 

на целия ни безпорядък, 

семето не го вълнува 

че часовникът тиктака! 

Както пъсякът се рони,

неподвластен на стрелката,

за физичните закони,

няма никаква представа. 

Той и Буда пръв се светна, 

да живее за момента,

със съзнание надминало,

и бъдеще и минало. 

Човекът днес, 

в името на кой прославя, 

и трябва ли религия,

да управлява нашта' вяра? 

Бог ни прояви, 

в диапозити, 

на дните минали, 

и бъдещи красиви. 

Това, което си,

е част от дълга лента, 

и ти си само миг,  

на вселената фрагмента. 

Трудно той откликва, 

но нещем да разбереме, 

щом го викаме не идва,

но е винаги на време!

Над животите ни бди, 

нашта' тайна сила скрита, 

и над нашите съдби,

обвити в коприна...