17 ago 2018, 20:24

Коприва 

  Poesía » Otra
408 9 10

Като плевел, раста с мисълта,

че макар и презряна, съм жива.

Градинарят оглежда пръстта.

Наторява, копае, плеви и полива.

 

Зеленчуци от всички страни

ме ограждат и сянка ми пазят.

Аз поемам от техните благини.

Не вирея където умеят да лазят.

 

Изпълзявам над плодния свят

като червей от ябълка златна.

Пръскам в градината семена,

а ръцете...  До кръв ще ужиля.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??