Коприва
Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни
ме ограждат и сянка ми пазят.
Аз поемам от техните благини.
Не вирея където умеят да лазят.
Изпълзявам над плодния свят
като червей от ябълка златна.
Пръскам в градината семена,
а ръцете... До кръв ще ужиля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Наде, аз още по-скромно ще се самоцитирам: "не вирея където умеят да лазят" за да напомня, че небето е твое, стига да го искаш, а знам, колко много го обичаш... Дерзай!
