17.08.2018 г., 20:24 ч.
Коприва
Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни
ме ограждат и сянка ми пазят.
Аз поемам от техните благини.
Не вирея където умеят да лазят.
Изпълзявам над плодния свят
като червей от ябълка златна.
Пръскам в градината семена,
а ръцете... До кръв ще ужиля.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Наде, аз още по-скромно ще се самоцитирам: "не вирея където умеят да лазят" за да напомня, че небето е твое, стига да го искаш, а знам, колко много го обичаш... Дерзай! -
"Ако голи останат крилете ми,
от коприва ще ги изплета." Ето, парливке, "скромно" се самоцитирам, за да видиш, че не си "презряна".......Хич даже.... -
Иван, Мари Елен, Светулка - Благодаря Ви!
-
Иносказателно и поучително!
-
❤
-
Здравей, Силве!
-
Усетих го силно до себе си, грабна ме, обичам коприва, някои хора я берат с голи ръце и чиста душа. Малко са, но Слава на Бога - има ги. Поздравления, Светле. 🌻
-
Гавраил, трогна ме!
Лия, Наде, благодаря за добавянето в ...
Ади - всеки път, вярна на способността да откриваш онова, което е, в онова което е... Усмихвам се, защото съм сигурна, че Разбираш 
Благодаря Ви! -
Различното и истинското са винаги на повърхността, защото имат Силата на "Аз-а". Забелязват се от много сортове, но само сродната душа може да им дари грижовното внимание.
Нямам думи... -
А,не...
не мога да се съглася
копривата бодлива
е любима
за мнозина.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
