линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12221
17.08.2018 г., 20:24 ч.

Коприва 

  Поезия » Друга
348 9 10

Като плевел, раста с мисълта,

че макар и презряна, съм жива.

Градинарят оглежда пръстта.

Наторява, копае, плеви и полива.

 

Зеленчуци от всички страни

ме ограждат и сянка ми пазят.

Аз поемам от техните благини.

Не вирея където умеят да лазят.

 

Изпълзявам над плодния свят

като червей от ябълка златна.

Пръскам в градината семена,

а ръцете...  До кръв ще ужиля.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наде, аз още по-скромно ще се самоцитирам: "не вирея където умеят да лазят" за да напомня, че небето е твое, стига да го искаш, а знам, колко много го обичаш... Дерзай!
  • "Ако голи останат крилете ми,
    от коприва ще ги изплета." Ето, парливке, "скромно" се самоцитирам, за да видиш, че не си "презряна".......Хич даже....
  • Иван, Мари Елен, Светулка - Благодаря Ви!
  • Иносказателно и поучително!
  • ❤
  • Здравей, Силве!
  • Усетих го силно до себе си, грабна ме, обичам коприва, някои хора я берат с голи ръце и чиста душа. Малко са, но Слава на Бога - има ги. Поздравления, Светле. 🌻
  • Гавраил, трогна ме!
    Лия, Наде, благодаря за добавянето в ...
    Ади - всеки път, вярна на способността да откриваш онова, което е, в онова което е... Усмихвам се, защото съм сигурна, че Разбираш
    Благодаря Ви!
  • Различното и истинското са винаги на повърхността, защото имат Силата на "Аз-а". Забелязват се от много сортове, но само сродната душа може да им дари грижовното внимание.
    Нямам думи...
  • А,не...
    не мога да се съглася
    копривата бодлива
    е любима
    за мнозина.
Предложения
: ??:??