Като плевел, раста с мисълта,
че макар и презряна, съм жива.
Градинарят оглежда пръстта.
Наторява, копае, плеви и полива.
Зеленчуци от всички страни
ме ограждат и сянка ми пазят.
Аз поемам от техните благини.
Не вирея където умеят да лазят.
Изпълзявам над плодния свят
като червей от ябълка златна.
Пръскам в градината семена,
а ръцете... До кръв ще ужиля.