5 jul 2010, 9:47

Копривена болка 

  Poesía » Otra
1000 1 39

Чистите сълзи не репетират

как се ходи бос по острието.

Те като кокичета напират

под снега на чуждата превзетост.

И с въпросите си капковидни

вертикално противопоставят

себе си на думите обидни.

С нежност неспасяема - спасяват.

Вятърът понякога се скрива

зад очите ни да ги попие.

Мисли си, че плачем от копривата.

Той познава болката. И ние...

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??