Чистите сълзи не репетират
как се ходи бос по острието.
Те като кокичета напират
под снега на чуждата превзетост.
И с въпросите си капковидни
вертикално противопоставят
себе си на думите обидни.
С нежност неспасяема - спасяват.
Вятърът понякога се скрива
зад очите ни да ги попие.
Мисли си, че плачем от копривата.
Той познава болката. И ние...
© Мария Панайотова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
