Копривена болка
Чистите сълзи не репетират
как се ходи бос по острието.
Те като кокичета напират
под снега на чуждата превзетост.
И с въпросите си капковидни
вертикално противопоставят
себе си на думите обидни.
С нежност неспасяема - спасяват.
Вятърът понякога се скрива
зад очите ни да ги попие.
Мисли си, че плачем от копривата.
Той познава болката. И ние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
