30 sept 2011, 18:56

Корабът на Яхве

  Poesía » Otra
1K 0 3

Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.

 

Аз излязох сред полята - 
в мен покварата изтече.
Светлина във небесата; 
лъч ме хвана и привлече.

 

Кораб мощен ме повдигна.
Свойте люкове разтвори.
И когато го достигнах,
той със глас ми проговори:

 

"Хей, създание на Бога,
ти от Него си избран!
Очисти се от тревога
и ще влезеш в този храм!"

 

Аз съзнание загубих.
Мен животът ме отпрати.
Но когато се събудих,
бях сред ангели крилати.

 

Звук на арфа се разнесе -
полъх хубав за душата;
във съзнанието влезе
мъдростта така пресвята.

 

Бях в летящата чиния
на всевишния Йехова.
Той превърна ме в месия - 
чудо нямаше такова!

 

Дал за мъките ми цяра,
Яхве сбъдна ми мечтите.
Аз със Божията вяра
се понесох сред звездите!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...