Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.
Аз излязох сред полята -
в мен покварата изтече.
Светлина във небесата;
лъч ме хвана и привлече.
Кораб мощен ме повдигна.
Свойте люкове разтвори.
И когато го достигнах,
той със глас ми проговори:
"Хей, създание на Бога,
ти от Него си избран!
Очисти се от тревога
и ще влезеш в този храм!"
Аз съзнание загубих.
Мен животът ме отпрати.
Но когато се събудих,
бях сред ангели крилати.
Звук на арфа се разнесе -
полъх хубав за душата;
във съзнанието влезе
мъдростта така пресвята.
Бях в летящата чиния
на всевишния Йехова.
Той превърна ме в месия -
чудо нямаше такова!
Дал за мъките ми цяра,
Яхве сбъдна ми мечтите.
Аз със Божията вяра
се понесох сред звездите!
© Сандостен Калций Все права защищены