30.09.2011 г., 18:56

Корабът на Яхве

1K 0 3

Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.

 

Аз излязох сред полята - 
в мен покварата изтече.
Светлина във небесата; 
лъч ме хвана и привлече.

 

Кораб мощен ме повдигна.
Свойте люкове разтвори.
И когато го достигнах,
той със глас ми проговори:

 

"Хей, създание на Бога,
ти от Него си избран!
Очисти се от тревога
и ще влезеш в този храм!"

 

Аз съзнание загубих.
Мен животът ме отпрати.
Но когато се събудих,
бях сред ангели крилати.

 

Звук на арфа се разнесе -
полъх хубав за душата;
във съзнанието влезе
мъдростта така пресвята.

 

Бях в летящата чиния
на всевишния Йехова.
Той превърна ме в месия - 
чудо нямаше такова!

 

Дал за мъките ми цяра,
Яхве сбъдна ми мечтите.
Аз със Божията вяра
се понесох сред звездите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандостен Калций Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...