Sep 30, 2011, 6:56 PM

Корабът на Яхве

  Poetry » Other
1K 0 3

Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.

 

Аз излязох сред полята - 
в мен покварата изтече.
Светлина във небесата; 
лъч ме хвана и привлече.

 

Кораб мощен ме повдигна.
Свойте люкове разтвори.
И когато го достигнах,
той със глас ми проговори:

 

"Хей, създание на Бога,
ти от Него си избран!
Очисти се от тревога
и ще влезеш в този храм!"

 

Аз съзнание загубих.
Мен животът ме отпрати.
Но когато се събудих,
бях сред ангели крилати.

 

Звук на арфа се разнесе -
полъх хубав за душата;
във съзнанието влезе
мъдростта така пресвята.

 

Бях в летящата чиния
на всевишния Йехова.
Той превърна ме в месия - 
чудо нямаше такова!

 

Дал за мъките ми цяра,
Яхве сбъдна ми мечтите.
Аз със Божията вяра
се понесох сред звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...