Sep 30, 2011, 6:56 PM

Корабът на Яхве

  Poetry » Other
1K 0 3

Седнах аз да се изпразвам
от чудовищна поквара.
Почнах Господу да казвам,
че нуждая се от вяра.

 

Аз излязох сред полята - 
в мен покварата изтече.
Светлина във небесата; 
лъч ме хвана и привлече.

 

Кораб мощен ме повдигна.
Свойте люкове разтвори.
И когато го достигнах,
той със глас ми проговори:

 

"Хей, създание на Бога,
ти от Него си избран!
Очисти се от тревога
и ще влезеш в този храм!"

 

Аз съзнание загубих.
Мен животът ме отпрати.
Но когато се събудих,
бях сред ангели крилати.

 

Звук на арфа се разнесе -
полъх хубав за душата;
във съзнанието влезе
мъдростта така пресвята.

 

Бях в летящата чиния
на всевишния Йехова.
Той превърна ме в месия - 
чудо нямаше такова!

 

Дал за мъките ми цяра,
Яхве сбъдна ми мечтите.
Аз със Божията вяра
се понесох сред звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....