Корени

14 ene 2012, 12:59

Poesía » Filosófica

660 0 2

Корени

Снежинка малка, бяла,

от ветрове довята.

От Балкана стар

зовяха я полята.

С корени от Котел,

през Дунава летя.

Мамин Сарагьол видя,

но съдбата тук я спря.

Със сестрите свои

градче в скали съзря.

На сребристите вълни

тайничко им завидя.

През прозорците наднича.

Колко чуден е света!

Сестро - тук оставаме!

Виж! Тук, тук е любовта!

От вълнение стопи се

в най-кристалната сълза.

После във красиво цвете -

роза, чакаща... есента.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

teodorina (Дора Шутова)

2012-01-18T09:56:23+02:00

Поздравления!
"Колко чуден е света! Сестро - тук оставаме! Виж! Тук е любовта!"
Красиво и точно казано!
Хареса ми!
mimamina (Мина Конарова)

2012-01-16T14:08:33+02:00

Много мило и мъдро!Поздрав!