Корени
Снежинка малка, бяла,
от ветрове довята.
От Балкана стар
зовяха я полята.
С корени от Котел,
през Дунава летя.
Мамин Сарагьол видя,
но съдбата тук я спря.
Със сестрите свои
градче в скали съзря.
На сребристите вълни
тайничко им завидя.
През прозорците наднича.
Колко чуден е света!
Сестро - тук оставаме!
Виж! Тук, тук е любовта!
От вълнение стопи се
в най-кристалната сълза.
После във красиво цвете -
роза, чакаща... есента.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
