Корени
Снежинка малка, бяла,
от ветрове довята.
От Балкана стар
зовяха я полята.
С корени от Котел,
през Дунава летя.
Мамин Сарагьол видя,
но съдбата тук я спря.
Със сестрите свои
градче в скали съзря.
На сребристите вълни
тайничко им завидя.
През прозорците наднича.
Колко чуден е света!
Сестро - тук оставаме!
Виж! Тук, тук е любовта!
От вълнение стопи се
в най-кристалната сълза.
После във красиво цвете -
роза, чакаща... есента.
© Пепа Йорданова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
