Корени

14.01.2012 г., 12:59 ч.

Поезия » Философска

611 0 2

Корени

Снежинка малка, бяла,

от ветрове довята.

От Балкана стар

зовяха я полята.

С корени от Котел,

през Дунава летя.

Мамин Сарагьол видя,

но съдбата тук я спря.

Със сестрите свои

градче в скали съзря.

На сребристите вълни

тайничко им завидя.

През прозорците наднича.

Колко чуден е света!

Сестро - тук оставаме!

Виж! Тук, тук е любовта!

От вълнение стопи се

в най-кристалната сълза.

После във красиво цвете -

роза, чакаща... есента.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

teodorina (Дора Шутова)

2012-01-18T09:56:23+02:00

Поздравления!
"Колко чуден е света! Сестро - тук оставаме! Виж! Тук е любовта!"
Красиво и точно казано!
Хареса ми!
mimamina (Мина Конарова)

2012-01-16T14:08:33+02:00

Много мило и мъдро!Поздрав!