Корени
Корени
Снежинка малка, бяла,
от ветрове довята.
От Балкана стар
зовяха я полята.
С корени от Котел,
през Дунава летя.
Мамин Сарагьол видя,
но съдбата тук я спря.
Със сестрите свои
градче в скали съзря.
На сребристите вълни
тайничко им завидя.
През прозорците наднича.
Колко чуден е света!
Сестро - тук оставаме!
Виж! Тук, тук е любовта!
От вълнение стопи се
в най-кристалната сълза.
После във красиво цвете -
роза, чакаща... есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Йорданова Всички права запазени
