14.01.2012 г., 12:59

Корени

856 0 2

     Корени

 

Снежинка малка, бяла,

от ветрове довята.

От Балкана стар

зовяха я полята.

 

С корени от Котел,

през Дунава летя.

Мамин Сарагьол видя,

но съдбата тук я спря.

 

Със сестрите свои

градче в скали съзря.

На сребристите вълни

тайничко им завидя.

 

През прозорците наднича.

Колко чуден е света!

Сестро - тук оставаме!

Виж! Тук, тук е любовта!

 

От вълнение стопи се

в най-кристалната сълза.

После във красиво цвете -

роза, чакаща... есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
    "Колко чуден е света! Сестро - тук оставаме! Виж! Тук е любовта!"
    Красиво и точно казано!
    Хареса ми!

  • Много мило и мъдро!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...