14 янв. 2012 г., 12:59

Корени

864 0 2

     Корени

 

Снежинка малка, бяла,

от ветрове довята.

От Балкана стар

зовяха я полята.

 

С корени от Котел,

през Дунава летя.

Мамин Сарагьол видя,

но съдбата тук я спря.

 

Със сестрите свои

градче в скали съзря.

На сребристите вълни

тайничко им завидя.

 

През прозорците наднича.

Колко чуден е света!

Сестро - тук оставаме!

Виж! Тук, тук е любовта!

 

От вълнение стопи се

в най-кристалната сълза.

После във красиво цвете -

роза, чакаща... есента.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
    "Колко чуден е света! Сестро - тук оставаме! Виж! Тук е любовта!"
    Красиво и точно казано!
    Хареса ми!

  • Много мило и мъдро!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...