30 may 2018, 0:03

Корени

  Poesía » Otra
1.1K 6 9

Виновна на прага за прошка се кръстя.

Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!

Оджакът, миндерчето с губера пъстър...

Всичко е тука, но тебе те няма.

 

Тъмнее кандило, до него -  икона

и китка изсъхнала синя тинтява.

Снимки на скрина - кадри от спомен...

Времето спряло и в него е мама.

 

Аромат на рачел и препечени дюли.

Метличина, цъфнала в дъхава слама.

Люлка на ореха - все така необрулен...

Късчета детство и ръцете на мама.

 

Тръгнах си рано, завърнах се късно.

Твоите корени бяха моето рамо.

Стрък незабрава за по път ще откъсна...

Пак заминавам...Липсваш ми, мамо!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...