30 may 2018, 0:03

Корени

  Poesía » Otra
1.1K 6 9

Виновна на прага за прошка се кръстя.

Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!

Оджакът, миндерчето с губера пъстър...

Всичко е тука, но тебе те няма.

 

Тъмнее кандило, до него -  икона

и китка изсъхнала синя тинтява.

Снимки на скрина - кадри от спомен...

Времето спряло и в него е мама.

 

Аромат на рачел и препечени дюли.

Метличина, цъфнала в дъхава слама.

Люлка на ореха - все така необрулен...

Късчета детство и ръцете на мама.

 

Тръгнах си рано, завърнах се късно.

Твоите корени бяха моето рамо.

Стрък незабрава за по път ще откъсна...

Пак заминавам...Липсваш ми, мамо!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...