30 may 2018, 0:03

Корени

  Poesía » Otra
1.1K 6 9

Виновна на прага за прошка се кръстя.

Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!

Оджакът, миндерчето с губера пъстър...

Всичко е тука, но тебе те няма.

 

Тъмнее кандило, до него -  икона

и китка изсъхнала синя тинтява.

Снимки на скрина - кадри от спомен...

Времето спряло и в него е мама.

 

Аромат на рачел и препечени дюли.

Метличина, цъфнала в дъхава слама.

Люлка на ореха - все така необрулен...

Късчета детство и ръцете на мама.

 

Тръгнах си рано, завърнах се късно.

Твоите корени бяха моето рамо.

Стрък незабрава за по път ще откъсна...

Пак заминавам...Липсваш ми, мамо!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...