30 may 2018, 0:03

Корени 

  Poesía » Otra
726 6 9

Виновна на прага за прошка се кръстя.

Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!

Оджакът, миндерчето с губера пъстър...

Всичко е тука, но тебе те няма.

 

Тъмнее кандило, до него -  икона

и китка изсъхнала синя тинтява.

Снимки на скрина - кадри от спомен...

Времето спряло и в него е мама.

 

Аромат на рачел и препечени дюли.

Метличина, цъфнала в дъхава слама.

Люлка на ореха - все така необрулен...

Късчета детство и ръцете на мама.

 

Тръгнах си рано, завърнах се късно.

Твоите корени бяха моето рамо.

Стрък незабрава за по път ще откъсна...

Пак заминавам...Липсваш ми, мамо!

 

 

 

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??