Корени
Виновна на прага за прошка се кръстя.
Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!
Оджакът, миндерчето с губера пъстър...
Всичко е тука, но тебе те няма.
Тъмнее кандило, до него - икона
и китка изсъхнала синя тинтява.
Снимки на скрина - кадри от спомен...
Времето спряло и в него е мама.
Аромат на рачел и препечени дюли.
Метличина, цъфнала в дъхава слама.
Люлка на ореха - все така необрулен...
Късчета детство и ръцете на мама.
Тръгнах си рано, завърнах се късно.
Твоите корени бяха моето рамо.
Стрък незабрава за по път ще откъсна...
Пак заминавам...Липсваш ми, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина калина Всички права запазени
