Корени
Виновна на прага за прошка се кръстя.
Ръка ти целувам. Върнах се, мамо!
Оджакът, миндерчето с губера пъстър...
Всичко е тука, но тебе те няма.
Тъмнее кандило, до него - икона
и китка изсъхнала синя тинтява.
Снимки на скрина - кадри от спомен...
Времето спряло и в него е мама.
Аромат на рачел и препечени дюли.
Метличина, цъфнала в дъхава слама.
Люлка на ореха - все така необрулен...
Късчета детство и ръцете на мама.
Тръгнах си рано, завърнах се късно.
Твоите корени бяха моето рамо.
Стрък незабрава за по път ще откъсна...
Пак заминавам...Липсваш ми, мамо!
© Калина калина All rights reserved.
