Вихрушки пясъчни кълба от тъмнина,
засипват кладенец - сълза... вълна.
Там нейде, в мъртвата вода,
отдавна давят се красивите неща...
Над рухнали въздушни кули,
по празните отломки - радостта,
ревящ Кошмар сред клетви, хули
преследва с ярост Бялата Душа.
Извил, протегнал криви пипала,
боде с отровните си Хиляди жила
- натам, де съска злобно Самота,
срещу замръзващата гола Обич. ...