4 jul 2008, 19:55

"Кошмар"

  Poesía » Otra
778 0 3
Вихрушки пясъчни кълба от тъмнина,
 засипват кладенец - сълза... вълна.
  Там нейде, в мъртвата вода,
    отдавна давят се красивите неща...

Над рухнали въздушни кули,
 по празните отломки - радостта,
  ревящ Кошмар сред клетви, хули
   преследва с ярост Бялата Душа.

Извил, протегнал криви пипала,
 боде с отровните си Хиляди жила
  - натам, де съска злобно Самота,
   срещу замръзващата гола Обич.

Там зъл и грозен Демон-Сън,
 разкъсва плът от плът - Сърце
  и капки падат... Пяна - Звън,
   с гласа - стенанието на дете...

Вихрушки пухени от мъртва Тишина,
 засипват още живите неща...
  Приижда мрак - вълма, Река,
   под тиня гъста, задушава се Душа.

Безкраен, луд, Обезумял Кошмар
 превзел е целия въздушен замък,
  а старият и сляп Вратар
   - ревниво крие ключ, под камък..

Напразно търси изхода Душата,
 уплашена от гладен призрак - Сън...
  Пищи пред твърда, каменна вратата,
   раздрана от кошмарите на жертвения пън...
  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилио Катана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • звучи невероятно и описва по прекрасен начин една тъжна картина, така, че всеки може да го разбере и изживее по различен начин. браво пак
  • С края на съня и кошмара си отива.
    Поздрав за стиха, Емилио.
  • Поздрави!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...