4 июл. 2008 г., 19:55

"Кошмар"

Поэзия » Другая

776 0 3

Вихрушки пясъчни кълба от тъмнина,
засипват кладенец - сълза... вълна.
Там нейде, в мъртвата вода,
    отдавна давят се красивите неща...

Над рухнали въздушни кули,
по празните отломки - радостта,
ревящ Кошмар сред клетви, хули
   преследва с ярост Бялата Душа.

Извил, протегнал криви пипала,
боде с отровните си Хиляди жила
- натам, де съска злобно Самота,
   срещу замръзващата гола Обич.

Там зъл и грозен Демон-Сън,
разкъсва плът от плът - Сърце
и капки падат... Пяна - Звън,
   с гласа - стенанието на дете...

Вихрушки пухени от мъртва Тишина,
засипват още живите неща...
Приижда мрак - вълма, Река,
   под тиня гъста, задушава се Душа.

Безкраен, луд, Обезумял Кошмар
превзел е целия въздушен замък,
а старият и сляп Вратар
   - ревниво крие ключ, под камък..

Напразно търси изхода Душата,
уплашена от гладен призрак - Сън...
Пищи пред твърда, каменна вратата,
   раздрана от кошмарите на жертвения пън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

laddydot (Мирелла )

звучи невероятно и описва по прекрасен начин една тъжна картина, така, че всеки може да го разбере и изживее по различен начин. браво пак

2008-07-07T14:24:15+03:00
dodic (Деян Димитров)

С края на съня и кошмара си отива.
Поздрав за стиха, Емилио.

2008-07-04T21:52:18+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Поздрави!!!

2008-07-04T20:43:06+03:00