"Кошмар"
Вихрушки пясъчни кълба от тъмнина,
засипват кладенец - сълза... вълна.
Там нейде, в мъртвата вода,
отдавна давят се красивите неща...
Над рухнали въздушни кули,
по празните отломки - радостта,
ревящ Кошмар сред клетви, хули
преследва с ярост Бялата Душа.
Извил, протегнал криви пипала,
боде с отровните си Хиляди жила
- натам, де съска злобно Самота,
срещу замръзващата гола Обич.
Там зъл и грозен Демон-Сън,
разкъсва плът от плът - Сърце
и капки падат... Пяна - Звън,
с гласа - стенанието на дете...
Вихрушки пухени от мъртва Тишина,
засипват още живите неща...
Приижда мрак - вълма, Река,
под тиня гъста, задушава се Душа.
Безкраен, луд, Обезумял Кошмар
превзел е целия въздушен замък,
а старият и сляп Вратар
- ревниво крие ключ, под камък..
Напразно търси изхода Душата,
уплашена от гладен призрак - Сън...
Пищи пред твърда, каменна вратата,
раздрана от кошмарите на жертвения пън...
засипват кладенец - сълза... вълна.
Там нейде, в мъртвата вода,
отдавна давят се красивите неща...
Над рухнали въздушни кули,
по празните отломки - радостта,
ревящ Кошмар сред клетви, хули
преследва с ярост Бялата Душа.
Извил, протегнал криви пипала,
боде с отровните си Хиляди жила
- натам, де съска злобно Самота,
срещу замръзващата гола Обич.
Там зъл и грозен Демон-Сън,
разкъсва плът от плът - Сърце
и капки падат... Пяна - Звън,
с гласа - стенанието на дете...
Вихрушки пухени от мъртва Тишина,
засипват още живите неща...
Приижда мрак - вълма, Река,
под тиня гъста, задушава се Душа.
Безкраен, луд, Обезумял Кошмар
превзел е целия въздушен замък,
а старият и сляп Вратар
- ревниво крие ключ, под камък..
Напразно търси изхода Душата,
уплашена от гладен призрак - Сън...
Пищи пред твърда, каменна вратата,
раздрана от кошмарите на жертвения пън...
© Емилио Катана All rights reserved.
