eveloverlord (Емилио Катана)
10 2
4.07.2008 г., 19:55 ч.

"Кошмар" 

  Поезия » Друга
618 0 3
Вихрушки пясъчни кълба от тъмнина,
 засипват кладенец - сълза... вълна.
  Там нейде, в мъртвата вода,
    отдавна давят се красивите неща...

Над рухнали въздушни кули,
 по празните отломки - радостта,
  ревящ Кошмар сред клетви, хули
   преследва с ярост Бялата Душа.

Извил, протегнал криви пипала,
 боде с отровните си Хиляди жила
  - натам, де съска злобно Самота,
   срещу замръзващата гола Обич.

Там зъл и грозен Демон-Сън,
 разкъсва плът от плът - Сърце
  и капки падат... Пяна - Звън,
   с гласа - стенанието на дете...

Вихрушки пухени от мъртва Тишина,
 засипват още живите неща...
  Приижда мрак - вълма, Река,
   под тиня гъста, задушава се Душа.

Безкраен, луд, Обезумял Кошмар
 превзел е целия въздушен замък,
  а старият и сляп Вратар
   - ревниво крие ключ, под камък..

Напразно търси изхода Душата,
 уплашена от гладен призрак - Сън...
  Пищи пред твърда, каменна вратата,
   раздрана от кошмарите на жертвения пън...
  

© Емилио Катана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • звучи невероятно и описва по прекрасен начин една тъжна картина, така, че всеки може да го разбере и изживее по различен начин. браво пак
  • С края на съня и кошмара си отива.
    Поздрав за стиха, Емилио.
  • Поздрави!!!
Предложения
: ??:??