Plevel (Силвия Илиева) Plevel (Силвия Илиева)
193 339
10 ago 2007, 10:21

Кошмар

  Poesía
560 1 4

Дяволи бесни в ума се разхождат,
говорят ухилени - за мен - до уши...
С греховни мисли тялото пробождат,
изпиват ме жадно с кървясали очи.

              Истеричен смях в главата крещи,
изпуква  гръбнака, настръхва плътта...
Стига! Спрете! - извиквам и стискам очи,
но те чакат и искат разврат... Ще умра!

                         Проклети  и  Черни - под кожата влизат,
                     недъгави, космати, с кухи сърца.
                         Изсмукват и последните ми сили, взимат,
                        изнасилват и хапят с обезумели лица.

                                        Луната ДЕБНЕ - Измамна!Красива!
                                    Обладана от тях - съучастница и то каква...
                                  Със сатанински очи ръце протрива...
                                 СПРЕТЕ! НЕ! Няма да ви позволя!


                                      Стряскам се в чаршаф, от пот облят.
                                      Задъхвам се едва, дъха се спъва...




                                        Навън е тихо, тъмно, всички спят...
                         
                                    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0