Кошмар
Дяволи бесни в ума се разхождат,
говорят ухилени - за мен - до уши...
С греховни мисли тялото пробождат,
изпиват ме жадно с кървясали очи.
Истеричен смях в главата крещи,
изпуква гръбнака, настръхва плътта...
Стига! Спрете! - извиквам и стискам очи,
но те чакат и искат разврат... Ще умра!
Проклети и Черни - под кожата влизат,
недъгави, космати, с кухи сърца.
Изсмукват и последните ми сили, взимат,
изнасилват и хапят с обезумели лица.
Луната ДЕБНЕ - Измамна!Красива!
Обладана от тях - съучастница и то каква...
Със сатанински очи ръце протрива...
СПРЕТЕ! НЕ! Няма да ви позволя!
Стряскам се в чаршаф, от пот облят.
Задъхвам се едва, дъха се спъва...
Навън е тихо, тъмно, всички спят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
