Aug 10, 2007, 10:21 AM

Кошмар

  Poetry
559 1 4

Дяволи бесни в ума се разхождат,
говорят ухилени - за мен - до уши...
С греховни мисли тялото пробождат,
изпиват ме жадно с кървясали очи.

              Истеричен смях в главата крещи,
изпуква  гръбнака, настръхва плътта...
Стига! Спрете! - извиквам и стискам очи,
но те чакат и искат разврат... Ще умра!

                         Проклети  и  Черни - под кожата влизат,
                     недъгави, космати, с кухи сърца.
                         Изсмукват и последните ми сили, взимат,
                        изнасилват и хапят с обезумели лица.

                                        Луната ДЕБНЕ - Измамна!Красива!
                                    Обладана от тях - съучастница и то каква...
                                  Със сатанински очи ръце протрива...
                                 СПРЕТЕ! НЕ! Няма да ви позволя!


                                      Стряскам се в чаршаф, от пот облят.
                                      Задъхвам се едва, дъха се спъва...




                                        Навън е тихо, тъмно, всички спят...
                         
                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...