17 dic 2009, 23:27

Кошмар

  Poesía » Otra
1.2K 0 10
Обещах си,  
че ще те обичам  
до края.  
Пожелах си  
да бъдеш  
последен пристан.  
И си вярвах  
до момента,  
в който разбрах,  
че съм спирка  
поредна  
в  живот разпилян..  
За пари се продава  
душа, ако изобщо  
я има...  
И се забравя за време,
което го няма...  
Дори не ме заболя.  
Изпитах облекчение.
Спасих се от змия,  
наричаща се  
увлечение.  
Как, как съм могла  
дотолкова да ослепея?
И да не видя  
жалката страна -  

"мъж" хленчещ

 
за дарения.  
Сега си казвам -  
сън е бил...  
Изпий кафето   
след кошмарна нощ!
И... знаеш си... тръгни
по пътя свой!  
Не спирай!  
Дай обратния завой!
     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...