kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Dec 17, 2009, 11:27 PM

Кошмар 

  Poetry » Other
1095 0 10
Обещах си,  
че ще те обичам  
до края.  
Пожелах си  
да бъдеш  
последен пристан.  
И си вярвах  
до момента,  
в който разбрах,  
че съм спирка  
поредна  
в  живот разпилян..  
За пари се продава  
душа, ако изобщо  
я има...  
И се забравя за време,
което го няма...  
Дори не ме заболя.  
Изпитах облекчение.
Спасих се от змия,  
наричаща се  
увлечение.  
Как, как съм могла  
дотолкова да ослепея?
И да не видя  
жалката страна -  

"мъж" хленчещ

  
за дарения.  
Сега си казвам -  
сън е бил...  
Изпий кафето   
след кошмарна нощ!
И... знаеш си... тръгни
по пътя свой!  
Не спирай!  
Дай обратния завой!
     

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??