Обещах си, | ||
че ще те обичам | ||
до края. | ||
Пожелах си | ||
да бъдеш | ||
последен пристан. | ||
И си вярвах | ||
до момента, | ||
в който разбрах, | ||
че съм спирка | ||
поредна | ||
в живот разпилян.. | ||
За пари се продава | ||
душа, ако изобщо | ||
я има... | ||
И се забравя за време, | ||
което го няма... | ||
Дори не ме заболя. | ||
Изпитах облекчение. | ||
Спасих се от змия, | ||
наричаща се | ||
увлечение. | ||
Как, как съм могла | ||
дотолкова да ослепея? | ||
И да не видя | ||
жалката страна - | ||
"мъж" хленчещ |
||
за дарения. | ||
Сега си казвам - | ||
сън е бил... | ||
Изпий кафето | ||
след кошмарна нощ! | ||
И... знаеш си... тръгни | ||
по пътя свой! | ||
Не спирай! | ||
Дай обратния завой! | ||
© Мариана Вълкова Все права защищены