Кошмар
| Обещах си, | ||
| че ще те обичам | ||
| до края. | ||
| Пожелах си | ||
| да бъдеш | ||
| последен пристан. | ||
| И си вярвах | ||
| до момента, | ||
| в който разбрах, | ||
| че съм спирка | ||
| поредна | ||
| в живот разпилян.. | ||
| За пари се продава | ||
| душа, ако изобщо | ||
| я има... | ||
| И се забравя за време, | ||
| което го няма... | ||
| Дори не ме заболя. | ||
| Изпитах облекчение. | ||
| Спасих се от змия, | ||
| наричаща се | ||
| увлечение. | ||
| Как, как съм могла | ||
| дотолкова да ослепея? | ||
| И да не видя | ||
| жалката страна - | ||
|
"мъж" хленчещ |
||
| за дарения. | ||
| Сега си казвам - | ||
| сън е бил... | ||
| Изпий кафето | ||
| след кошмарна нощ! | ||
| И... знаеш си... тръгни | ||
| по пътя свой! | ||
| Не спирай! | ||
| Дай обратния завой! | ||
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
