Кошмар
В спокойната, студена тъмнина
самотата пее нежно - тишина.
Две очи заспиват уморени,
две ръце - отпуснати и отегчени.
Душата търси своята почивка,
но възпира я една усмивка.
В ума извива се изящен силует,
вдахновявайки един поет.
Ти си сянката красива,
която сънищата ми убива.
Но макар засенчваш отдиха бленуван,
ти за мен кошмар си най-жадуван.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
