Кошмар

25 mar 2010, 14:21

Poesía » De amor

866 0 1

В спокойната, студена тъмнина

самотата пее нежно - тишина.

Две очи заспиват уморени,

две ръце - отпуснати и отегчени.

Душата търси своята почивка,

но възпира я една усмивка.

В ума извива се изящен силует,

вдахновявайки един поет.

Ти си сянката красива,

която сънищата ми убива.

Но макар засенчваш отдиха бленуван,

ти за мен кошмар си най-жадуван.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.