В спокойната, студена тъмнина
самотата пее нежно - тишина.
Две очи заспиват уморени,
две ръце - отпуснати и отегчени.
Душата търси своята почивка,
но възпира я една усмивка.
В ума извива се изящен силует,
вдахновявайки един поет.
Ти си сянката красива,
която сънищата ми убива.
Но макар засенчваш отдиха бленуван,
ти за мен кошмар си най-жадуван.
© Александър All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
