Кошмар
В спокойната, студена тъмнина
самотата пее нежно - тишина.
Две очи заспиват уморени,
две ръце - отпуснати и отегчени.
Душата търси своята почивка,
но възпира я една усмивка.
В ума извива се изящен силует,
вдахновявайки един поет.
Ти си сянката красива,
която сънищата ми убива.
Но макар засенчваш отдиха бленуван,
ти за мен кошмар си най-жадуван.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
