11 sept 2007, 8:13

Кошмар било е 

  Poesía
774 0 12
Уплашена се будя от съня си
(дано да е било кошмар) -
до мен не беше, да ме стоплиш със дъха си,
усещах страх, тъй зъл и стар.

Очи отварям, виждам те до мене,
въздъхвам облекчена, че си тук -
кошмар било е тежкото ми бреме,
спокойна те прегръщам пак без звук.

А ти си тъй прекрасен и унесен,
с усмивка на дете в съня.
Като повехнало листо наесен
от мен отрони се страха.

Със устни нежно твоите докосвам,
до теб се сгушвам тихо във нощта
и в този миг завръщам се отново
в магията красива на съня.

© Цветелина Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??