Кошмар било е
Уплашена се будя от съня си
(дано да е било кошмар) -
до мен не беше, да ме стоплиш със дъха си,
усещах страх, тъй зъл и стар.
Очи отварям, виждам те до мене,
въздъхвам облекчена, че си тук -
кошмар било е тежкото ми бреме,
спокойна те прегръщам пак без звук.
А ти си тъй прекрасен и унесен,
с усмивка на дете в съня.
Като повехнало листо наесен
от мен отрони се страха.
Със устни нежно твоите докосвам,
до теб се сгушвам тихо във нощта
и в този миг завръщам се отново
в магията красива на съня.
(дано да е било кошмар) -
до мен не беше, да ме стоплиш със дъха си,
усещах страх, тъй зъл и стар.
Очи отварям, виждам те до мене,
въздъхвам облекчена, че си тук -
кошмар било е тежкото ми бреме,
спокойна те прегръщам пак без звук.
А ти си тъй прекрасен и унесен,
с усмивка на дете в съня.
Като повехнало листо наесен
от мен отрони се страха.
Със устни нежно твоите докосвам,
до теб се сгушвам тихо във нощта
и в този миг завръщам се отново
в магията красива на съня.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Много се радвам, че ви харесва на всички моя стих! 
