11.09.2007 г., 8:13 ч.

Кошмар било е 

  Поезия
697 0 12
Уплашена се будя от съня си
(дано да е било кошмар) -
до мен не беше, да ме стоплиш със дъха си,
усещах страх, тъй зъл и стар.

Очи отварям, виждам те до мене,
въздъхвам облекчена, че си тук -
кошмар било е тежкото ми бреме,
спокойна те прегръщам пак без звук.

А ти си тъй прекрасен и унесен,
с усмивка на дете в съня.
Като повехнало листо наесен
от мен отрони се страха.

Със устни нежно твоите докосвам,
до теб се сгушвам тихо във нощта
и в този миг завръщам се отново
в магията красива на съня.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??