RainaVakova
431 2760
31 jul 2020, 19:56

Кошмарът на небето 

  Poesía » Otra
747 14 9

Очите на тъгата са море,

удавено до дъно от солта си.

Не мигват, ако някой разчете

размера им от земните атласи.

 

Издайна и натрапчива мъгла

през повечето време ги завива

и само кривите огледала

са прави колко много им отива.

 

Кошмарът на небето щом блести,

е тясна и последната ми дрешка,

а мидичка с разтворени гърди

копнежа като истина посреща.

 

Въздишките, изронили брега,

зачеват субективни песъчинки.

Очите на морето са тъга -

невидими в красивите ви снимки.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боже, тук съм забравила да ви благодаря....
    Благодаря ви за присъствието от сърце!
    очита на тъгата
    и
    очите на морето....
    този преход винаги ми е някак минорен
  • "... а мидичка с разтворени гърди
    копнежа като истина посреща."!!!!!!!
    Обичам тези " субективни песъчинки", отгледали мъдра и чувствена поетична мисъл в мидата на времето!
    Прекрасна си, мила Рени!💕💞💕
  • Морето е и давене, и отмиване на лошото!
  • Чак ми стана мъчно за небето...
  • "а мидичка с разтворени гърди" - избрах си тази, но всяка линия е като вълна, по-малка, по-голяма, отдръпват се и пак. Преживях кошмарът от небето с мидичката..Благодаря, Райне!
  • !!!
  • Емоция и поетичен ураган си Райне!
    Всяка дума е един калейдоскоп от емоции!
    🍀🍀🍀
  • "Очите на морето са тъга-... "
    Този стих ме замисли.
    Поздравления, Райна!
  • Всяка строфа - емоция!
Propuestas
: ??:??