31 июл. 2020 г., 19:56
Кошмарът на небето
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла
през повечето време ги завива
и само кривите огледала
са прави колко много им отива.
Кошмарът на небето щом блести,
е тясна и последната ми дрешка,
а мидичка с разтворени гърди
копнежа като истина посреща.
Въздишките, изронили брега,
зачеват субективни песъчинки.
Очите на морето са тъга -
невидими в красивите ви снимки.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
"... а мидичка с разтворени гърди
копнежа като истина посреща."!!!!!!!
Обичам тези " субективни песъчинки", отгледали мъдра и чувствена поетична мисъл в мидата на времето!
Прекрасна си, мила Рени!💕💞💕 -
Морето е и давене, и отмиване на лошото!
-
Чак ми стана мъчно за небето...
-
"а мидичка с разтворени гърди" - избрах си тази, но всяка линия е като вълна, по-малка, по-голяма, отдръпват се и пак. Преживях кошмарът от небето с мидичката..Благодаря, Райне!
-
!!!
-
Емоция и поетичен ураган си Райне!
Всяка дума е един калейдоскоп от емоции!
🍀🍀🍀 -
"Очите на морето са тъга-... "
Този стих ме замисли.
Поздравления, Райна! -
Всяка строфа - емоция!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ви за присъствието от сърце!
очита на тъгата
и
очите на морето....
този преход винаги ми е някак минорен