Кошмарът на небето
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла
през повечето време ги завива
и само кривите огледала
са прави колко много им отива.
Кошмарът на небето щом блести,
е тясна и последната ми дрешка,
а мидичка с разтворени гърди
копнежа като истина посреща.
Въздишките, изронили брега,
зачеват субективни песъчинки.
Очите на морето са тъга -
невидими в красивите ви снимки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
