31.07.2020 г., 19:56 ч.

Кошмарът на небето 

  Поезия » Друга
816 14 9
Очите на тъгата са море,
удавено до дъно от солта си.
Не мигват, ако някой разчете
размера им от земните атласи.
Издайна и натрапчива мъгла
през повечето време ги завива
и само кривите огледала
са прави колко много им отива.
Кошмарът на небето щом блести,
е тясна и последната ми дрешка,
а мидичка с разтворени гърди
копнежа като истина посреща. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??