28 jul 2017, 23:54

Кошничка с круши

  Poesía » Otra
2.1K 3 15

Как разбуди духът на земята

слънчев лъч върху кошничка с круши!

 

Тръгна бавно от пролетен вятър,

стоплил корен във почвата сгушен.

Нежни пъпки разлисти, заплете

във венчета от пролетен цвят.

После слънце наля в плодовете.

Пръсна земния, чист аромат,

който в клоните есен се крие

в песента на скорците заслушан...

 

Как превърна мигът във магия

слънчев лъч върху кошничка с круши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калина калина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...